Антикапитализмът е политическа идеология, която се противопоставя на принципите на капитализма, който е икономическа система, характеризираща се с частна или корпоративна собственост върху капиталови стоки, инвестиции, определени от частно решение, и цени, производство и разпределение на стоки, определени главно от конкуренцията в свободен пазар. Антикапиталистите вярват, че капитализмът по своята същност е експлоататорски, водещ до социално неравенство и не е устойчив в дългосрочен план. Те твърдят, че капиталистическата система дава приоритет на печалбата пред благосъстоянието на хората и околната среда, което води до концентрация на богатство в ръцете на малък елит, докато мнозинството от хората се борят да задоволят основните си нужди.
Корените на антикапитализма могат да бъдат проследени до началото на 19 век, по време на индустриалната революция, когато започват да се появяват първите критики на капиталистическата система. Тези критики се основават предимно на наблюдението на тежките условия на труд и експлоатацията на работниците във фабриките. Един от най-влиятелните критици на капитализма е Карл Маркс, немски философ и икономист, който заедно с Фридрих Енгелс написва „Комунистическия манифест“ през 1848 г. Маркс твърди, че капитализмът е по своята същност нестабилна система, която в крайна сметка ще доведе до собствена падение поради вътрешни противоречия и класова борба.
Идеите на Маркс формират основата на социалистическите и комунистическите движения, които се опитват да заменят капитализма със система, при която средствата за производство са собственост и се контролират от работниците или държавата. Тези движения добиха значителна сила в края на 19-ти и началото на 20-ти век, което доведе до установяването на социалистически и комунистически режими в различни части на света, най-вече в Съветския съюз и Китай.
В края на 20-ти и началото на 21-ви век антикапитализмът приема нови форми, като движенията се фокусират върху въпроси като екологична устойчивост, социална справедливост и противопоставяне на глобализацията. Тези движения често критикуват ролята на мултинационалните корпорации и международните финансови институции в увековечаването на икономическото неравенство и влошаването на околната среда. Те се застъпват за алтернативни икономически модели, които дават приоритет на социалното благосъстояние и екологичната устойчивост пред печалбата.
Въпреки различните форми, които приема през годините, основният принцип на антикапитализма остава същият: отхвърляне на икономическа система, която дава приоритет на печалбата пред благосъстоянието на хората и планетата. Антикапиталистите се застъпват за по-справедливо разпределение на богатството и ресурсите и за икономическа система, която е демократична, устойчива и социално справедлива.
Колко сходни са вашите политически убеждения с Anti-Capitalism въпроси? Вземете политическата викторина, за да разберете.